РАЗКАЗЪТ

Привет на всички! Това е игра. Вие можете да определите съдбата на един герой, като продължите историята.

Правила на играта:

1 Правило - няма никакви правила, които да ви ограничават.
2 Правило - абсурдно е тогава да ги наричаме правила
3 неПравило - необходимо е само да прочетеш първо историята, ако е много дълга може да прочетеш само последните писания!
4 неПравило - всеки си пише колкото иска и каквото си иска - стига по някакъв начин да продължи "пътя" на "него" (така наричам за сега нашия главен герой).
5 неПравило - по някое време пътя на нашия разказ ще преминава в блога на някой съмишленик и така ще проследим не само пътя на "него", но и на
самия ни разказ и неговите познанства!
------------------------------------------------------------------------------------------------

РАЗКАЗА:

Тръгна. Трябваше да отиде много далече, но на картата пътя стигаше само до по-близко. Сви картата и подсвирквайки си почти наум захлопа със сандалите по пътя. Не че имаше път - по-скоро си беше неговия път. Така неусетно измина поне няколко часа, а всеки знаеше, че часовете не се минават така лесно. Понякога като се захванеш и доста трудно можеш да изкачиш дори половин час, а цели няколко наведнъж си беше доста добро постижение. Той се замисли и така стигна до първото място, на което спря. Беше розова привечер и валяха бели пролетни мъхчета все едно се опитваха да имитират отминалата зима, но твърде неуспешно бих казала...

Декор от "Митове"

Това е декорче по един мой проект за детски анимационен сериал, който ще се разказва за едно твърде любопитно момиченце и неговата мила баба, която е подложена на изпитанието да отговаря на всички странни детски въпроси. За помощник използва една дебела стара книга (както си е редно) в която има приказки даващи отговорите за появата на всички неща, като се почне от въпроси "Как свети луната?" и се стигне до "Още ли имам таласъм под леглото" или "Морето по-голямо ли е от нашата вана?".
Ако трябва да определя нещо като идея на Митовете - тя е, че света е точно такъв какъвто си го представяме и че всяко дете има способността да променя този си свой свят!

ФрЪц - ФръЦ

Малко да се похваля - грабнах много нахално не една ами две първи награди в тазгодишното Кoмпютърно пространство - за Компютърна графика и за Уеб дизайн (категорията Изкуство и култура). Ако не вярвате - ето тук можете да разгледате Компютърно пространство 2007
В категорията Компютърна графика спечелихме с тази книжка.
И като казвам спечелихме имам предвид и дизайнера Чочо (Стойчо Чакъров), който докара така добре вида на книжката, както и издателството Сирма Медия.
Относно сайта, който спечели за уеб - трябва много да благодаря на Тихомир Петков - Круси (и да го цункам много) за това, че ми изтърпя всички прищевки докато пишеше скрипта за сайта :)