Привет на всички! Това е игра. Вие можете да определите съдбата на един герой, като продължите историята.
Правила на играта:
1 Правило - няма никакви правила, които да ви ограничават.
2 Правило - абсурдно е тогава да ги наричаме правила
3 неПравило - необходимо е само да прочетеш първо историята, ако е много дълга може да прочетеш само последните писания!
4 неПравило - всеки си пише колкото иска и каквото си иска - стига по някакъв начин да продължи "пътя" на "него" (така наричам за сега нашия главен герой).
5 неПравило - по някое време пътя на нашия разказ ще преминава в блога на някой съмишленик и така ще проследим не само пътя на "него", но и на
самия ни разказ и неговите познанства!
------------------------------------------------------------------------------------------------
РАЗКАЗА:
Тръгна. Трябваше да отиде много далече, но на картата пътя стигаше само до по-близко. Сви картата и подсвирквайки си почти наум захлопа със сандалите по пътя. Не че имаше път - по-скоро си беше неговия път. Така неусетно измина поне няколко часа, а всеки знаеше, че часовете не се минават така лесно. Понякога като се захванеш и доста трудно можеш да изкачиш дори половин час, а цели няколко наведнъж си беше доста добро постижение. Той се замисли и така стигна до първото място, на което спря. Беше розова привечер и валяха бели пролетни мъхчета все едно се опитваха да имитират отминалата зима, но твърде неуспешно бих казала...
неделя, 18 ноември 2007 г.
четвъртък, 15 ноември 2007 г.
Декор от "Митове"

Това е декорче по един мой проект за детски анимационен сериал, който ще се разказва за едно твърде любопитно момиченце и неговата мила баба, която е подложена на изпитанието да отговаря на всички странни детски въпроси. За помощник използва една дебела стара книга (както си е редно) в която има приказки даващи отговорите за появата на всички неща, като се почне от въпроси "Как свети луната?" и се стигне до "Още ли имам таласъм под леглото" или "Морето по-голямо ли е от нашата вана?".
Ако трябва да определя нещо като идея на Митовете - тя е, че света е точно такъв какъвто си го представяме и че всяко дете има способността да променя този си свой свят!
петък, 2 ноември 2007 г.
ФрЪц - ФръЦ

Малко да се похваля - грабнах много нахално не една ами две първи награди в тазгодишното Кoмпютърно пространство - за Компютърна графика и за Уеб дизайн (категорията Изкуство и култура). Ако не вярвате - ето тук можете да разгледате Компютърно пространство 2007
В категорията Компютърна графика спечелихме с тази книжка.
И като казвам спечелихме имам предвид и дизайнера Чочо (Стойчо Чакъров), който докара така добре вида на книжката, както и издателството Сирма Медия.
Относно сайта, който спечели за уеб - трябва много да благодаря на Тихомир Петков - Круси (и да го цункам много) за това, че ми изтърпя всички прищевки докато пишеше скрипта за сайта :)
вторник, 30 октомври 2007 г.
Юхуууу! Happy Halloween !!!
Скъпи ми вещици и уважаеми вещерлъци! Да ви е тиквен деня! Черна котка... бял котак - за късмет ;) Хвърлете чесън през рамо (и внимавайте за вампира отзад - и той е човек... или поне е бил...).
Много усмивки през този ден - и все зловещи, та да стресирате колкото се може повече мъгали!
Хайде наздраве или по-иначе казано - на тикви, прилепи и всякакви нощни бухали и такива ми ти работи... та за какво говорех - а да:
Сега - тук е мястото където искам вие дейно да се включите в писанията и да си пишете на воля за каквото хелоуинско си щете:
Много усмивки през този ден - и все зловещи, та да стресирате колкото се може повече мъгали!
Хайде наздраве или по-иначе казано - на тикви, прилепи и всякакви нощни бухали и такива ми ти работи... та за какво говорех - а да:
Сега - тук е мястото където искам вие дейно да се включите в писанията и да си пишете на воля за каквото хелоуинско си щете:
Началото
И така се започна...
Незнам дали някой ще ми чете писанията, но какво пък - аз и преди съм си писала сама (подобно е на това да си говориш сам)
Но тук е малко по-лесно да се фръцкам, като има нещо ново или просто да си мрънкам...
Незнам дали някой ще ми чете писанията, но какво пък - аз и преди съм си писала сама (подобно е на това да си говориш сам)
Но тук е малко по-лесно да се фръцкам, като има нещо ново или просто да си мрънкам...
Абонамент за:
Публикации (Atom)